|
Днес ние имаме 250,420 Български имота за продажба и наем.
|
|
|
Източник: Expert.bg
|
|
Какво се променя от 1 януари за българските и румънските работници в ЕС
Считано от 1 януари 2014 г. българите и румънците ще са свободни да отидат да работят в която и да е държава от Евросъюза в името на принципа за свободното движение на работници – едно от основните права на европейските граждани, предаде БГНЕС.
При присъединяването им към ЕС през 2007 г. Евросъюзът наложи на Букурещ и София преходен период от 7 г., преди да предостави на техните 30 милиона граждани "свободата за движение на работници" - гарантирана от член 48 от Европейския договор - от страх от напрежение на пазара на труда.
Повечето от страните от ЕС не изчакаха 1 януари 2014, за да разрешат на румънските и на българските трудещи се да работят у тях.
Ограниченията за работа са все още в сила само в девет страни: Германия, Австрия, Белгия, Франция, Люксембург, Малта, Холандия, Великобритания и Испания (само за румънците). Във всички останали румънци и българи вече са свободни да работят.
Тази свобода е строго определена от самият член 48. Кандидатът трябва да отговори "на наистина обявени работни места" и да се съобразява със законовите разпореждания и правилата, прилагани за местните трудещи се. Публичната администрация остава извън полето, където те могат да работят; приемащата страна може да посочи и други ограничения, "оправдани от съображения за обществения ред, обществената сигурност и общественото здраве".
Пълна свобода за всеки европейски гражданин да отиде да работи в която и да е страна от ЕС няма да има от 1 януари 2014. Ограничения ще се прилагат още за хърватите, чиято страна се присъедини към Евросъюза на 1 юли 2013.
Относно хърватските работници ограниченията ще могат да се прилагат до 30 май 2020 г. Както за румънците и българите, някои страни от ЕС, по-специално скандинавските, още отсега вдигнаха бариерите, които остават в сила в 13 държави – Германия, Австрия, Белгия, Кипър, Испания, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Малта, Холандия, Великобритания и Словения.
Трябва да се отбележи, че българите и румънците, включително ромите, се радват от 2007 г. на правото на свободно движение и престой в Европа както всички граждани на ЕС. Те могат свободно да отидат в независимо коя държава от Евросъюза при условие, че останат не повече от три месеца в една и съща страна. След този период европейските граждани трябва да разполагат с достатъчно средства и със здравна застраховка, за да не тежат на службите за социално подпомагане на държавата, където пребивават.
Това положение няма да се промени след 1 януари. Ромите, които сега биват експулсирани по различни мотиви (заплаха за обществения ред и хигиена, например) и занапред ще бъдат експулсирани.
Свободното движение на български и румънски работници в ЕС не означава и че България и Румъния ще станат от 1 януари част от Шенгенското пространство без граници.
Букурещ и София ратифицираха Шенгенската конвенция – която осигурява свободата на движение на хора и стоки – но тя не бе приложена. Всяка държава членка на това пространство има право на вето върху разширяването на Европа без паспорт, така че Букурещ и София ще продължат да се сблъскват с това вето заради опасенията на някои държави членки от масова имиграция от Азия и Близкия изток през Турция, която граничи с България.
|
|
|
|
